Винченцо Белини
(1801-1835)
- Винченцо Белини – снимка Уикипедия
Винченцо Салваторе Кармело Франческо Белини(Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini) е италиански композитор, един от най-великите създатели на опери през XIX век. Сред най-известните му произведения са „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831), „Сомнамбула“ (1831) и „Пуритани“ (1835).
Роден е на 3 ноември 1801 в Катания, в семейството на музиканта Росарио Белини. Когато е едва шестгодишен, Винченцо Белини съчинява своя “опус номер едно.” Момчето се занимава с музика под ръководството на дядо си, Винченцо Тобиано, тъй като семейството му не разполага със средства за по-сериозно обучение. Но Винченцо има късмет и негова покровителка става херцогинята Елеонора Самартино. По нейно настояване съпругът й препоръчва момчето пред управителя на Катания и му осигурява стипендия. Тя е от голяма помощ за семейството на Белини, тъй като покрива разходите, необходими за обучението на техния син. През юни 1819 Белини постъпва в Консерваторията.
След година се провеждат изпити, от които зависи кои ученици ще продължат обучението си. На тях Винченцо се представя блестящо и като награда за успеха получава правото да продължи образованието си безплатно. Първоначално той учи хармония в класа на маестро Фурние, но през 1821 година се присъединява към класа на Никола Антонио Дзингарели. Той го насочва към изучаване на класиците и създава у младежа „вкус към мелодията“.
Дзингарели проявява изключителна строгост към Винченцо Белини и изисква от него повече, отколкото от останалите ученици и чрез упражнения иска да развие качествата му колкото се може повече. Целта му е да направи възможно изключителните способности на необикновения му студент да се изразят максимално. Винаги го съветва да създава мелодии, които да бъдат „гордост за неаполитанската школа“.
В края 1821 година Белини се влюбва от пръв поглед в дъщерята на един съдия, в дома на когото всяка седмица се събирали с приятели, за да слушат музика. Двадесетгодишното момиче обичало музиката и свирело добре на пиано, пеело, пишело стихове и рисувало. Но любовта му към Мадалена Фумароли няма бъдеще, тъй като нейният баща се противопоставя на желанието им да се оженят и ги разделя завинаги.
През 1824 година Белини полага годишния си изпит с блестящ резултат и композира първата си опера, „Аделсон и Салвини“. Нейната премиера се състои в театъра на колежа „Сан Себастиян“ по време на карнавалния сезон на 1825 година. Тя има голям успех и предизвиква фанатичен възторг у неаполетанската публика. Но на нейната премиера присъства и една много важна личност. Вероятно по покана на Дзингарели, сред зрителите е и Доницети. Той аплодира горещо след всяка сцена и когато завесата се спуска, маестрото се приближава до Белини и му изказва такива похвали, че се просълзява.
Като най-добър ученик той получава предложение за написването на опера за театъра „Сан Карло“, която ще бъде наречена „Бианка и Фернандо“. Възхищението на Дзингарели е неописуемо и той се заема със задачата да помогне на младия сицилианец и да накара целия свят да заговори за него. За работата си над своята нова опера „Пирати“, която трябва да представи през есенния сезон в „Ла Скала“, Белини разполага с времето от май до септември 1827 година. Работи с изключително усърдие, тъй като добре знае, че от тази опера зависи бъдещето му. На 27 октомври 1827 година публиката му устройва триумфален прием и Винченцо Белини получава почетно гражданство.
При откриването на театър “Карло Феличе” Белини се запознава с една млада и прекрасна госпожа с изискани обноски. По този начин в живота му влиза Джудита Турина. Отношенията им започват през април 1828 година и продължават до април 1833. В продължение на цели пет години музикантът няма покой – грешки, сцени на ревност, увъртания и душевни страдания, да не говорим за ужасния финален скандал с нейния съпруг, ето защо той с право нарича тази връзка „ад“.
16 юни 1828 Белини подписва договор, според който трябва да композира нова опера за предстоящия карнавален сезон (1828-1829) в “Ла Скала”, след което създава и други произведения. През лятото на 1830 в Милано сключва договор с импресариото Кривели за написването на две опери и „без по-нататъшна ангажираност”.
В началото на 1835 година Белини не се чувства добре и остава на легло. Умира на 23 септември 1835 година близо до Париж. Причината за смъртта му е остро възпаление на червата, което вероятно е получил през 1830, усложнено от абсцес на черния дроб. Погребан е в Пер Лашез.